дек. 31, 2025
Българската история и левът: история на дребно по фиксиран курс
Българската история и левът дълги години вървяха заедно – не в музея, а в портфейла. От Нова година България преминава към еврото. Левът си тръгва тихо, без фанфари и без последна дума. Административно. По курс. С точност до петия знак след запетаята.
И докато всички говорят за инфлация, цени и закръгляне „нагоре по навик“, почти никой не задава един по-неудобен въпрос:
Колко ще струва българската история, когато я обърнем в евро?
Защото десетилетия наред тя не беше само в учебниците. Тя беше в портфейла. Между хляба, кафето и рестото.
Гледаха ни от банкнотите — поети, революционери, светци, държавници. Не като абстрактни фигури, а като нещо ежедневнo.
Нормално.
Толкова нормално, че дори не го осъзнавахме.
Българската история и левът в портфейла
Първите ми спомени от историята са с Георги Димитров – в портфейла – 10 лева. Днес – обедно меню без десерт. “Вожд”, сведен до пауза между две срещи.
След него – Христо Данов – 50 лева. Просветата на скромна цена. Книгата, сведена до сума, която още можеше да се преброи. Последният момент, в който културата изглеждаше нормална.
И малко по-нагоре – Захарий Зограф – 100 лева. Художникът, който се осмели да влезе в стенописа, ние сгъвахме до касовата бележка. На лицето – той. На гърба – „Колелото на живота“. И то се въртеше, както винаги.
Отваряш портфейла – гледа те Иван Вазов – 200 лева. Патриархът на българската литература, сгънат на две, леко протрит по ъглите. Носиш го до магазина, после до кръчмата, после у дома и изведнъж осъзнаваш, че Вазов върви с теб навсякъде, но само докато не свършат парите. Тогава и Вазов си тръгва.
По-късно се появява Васил Левски – 1000 лева.
Апостолът.
Никога на дребно.
Все едно държавата е казала:
„Левски не е за ресто.“
И така с историята дойдоха великите години на инфлацията.
Тогава всички бяхме милионери.
И историята стана много скъпа.
На хартия.
Колю Фичето – хиляди левове.
Захари Стоянов – още повече.
Св. Кирил и Методий – толкова много, че вече не се брои.
Носиш в джоба си култура за половин заплата, но вечеряш хляб и сол.
Историята беше лукс и пак не я изядохме.
След деноминацията всичко се смали.
Смирено.
Подредено.
И така да стигнем до финала. Края на една година и на една история, от утре ще имаме:
Светец за едно евро – Св. Иван Рилски.
Будител за две евро – Паисий Хилендарски Човекът, който започна всичко с „О, неразумни и юроде…“. Преизчислен днес в сума, за която не можеш да си купиш и читаво кафе.
Поет за цената на пица.
Държавник за една вечеря.
Отваряш портфейла – няма кой да те гледа.
Само цифри.
Само курс.
Само баланс.
И изведнъж разбираш какво точно губиш.
Не лева.
А навика историята да ти е под ръка, докато плащаш за хляб.
От Нова година българската история ще струва нула евро.
Не защото не струва,
а защото още един символ, чрез който си спомняхме за българските будители,
си отива при тях –
в историята.
Там, където не пречи.
И където постепенно се забравя.
А ти, кой образ от левовете ще помниш най-ясно?
Будителите си отиват от банкнотите.
От нас зависи дали ще си отидат и от живота ни.
Повече по темата –
Как да бъдеш будител днес.
Част от тези банкноти днес вече не са в обращение,
а в резервния фонд и Музейната сбирка на Българската народна банка,
където историята стои под стъкло,
вместо в портфейла.
Повече за тях:
Българска народна банка – резервен фонд и музейна сбирка