май 26, 2026
24 май и академичната BANGARANGA
Празнувахме 24 май.
Деня на буквите.
На езика.
На българската реч.
На „Аз“, „Буки“, „Веди“.
Име, родено от българската азбука.
И точно тогава реших да разгледам архивите на Издателство „Аз-буки“.
Логично, нали?
Грешка.
След третата статия вече не бях сигурен дали чета българско образователно списание или чакам полет за международен симпозиум по постмодерна бангаранга.
Навсякъде:
- abstract
- framework
- paradigm
- competence model
- interdisciplinary approach
Светите братя Кирил и Методий сигурно се въртят като вентилатори.
Явно най-добрият начин да почетем българската писменост е:
да публикуваме на английски.
Очаквам догодина:
“Happy 24th of May International Literacy Symposium”
С панел:
“Postmodern Bangaranga in Educational Sheep Milking”
И тук идва любимата част.
Същите хора често говорят колко било важно:
- да пазим езика
- да уважаваме буквите
- да развиваме българското образование
После публикуват:
“Transversal Meta-Cognitive Competence Framework for Sustainable Educational Dynamics”
В списание „Аз-буки“.
На 24 май.
Това вече не е ирония.
Това е художествен пърформанс.
Има хора, които не могат да обяснят на дете защо:
(-3) · (-5) = 15
но са написали 17 „научни публикации“ за:
„Интердисциплинарен анализ на бангарангата като фактор за устойчив емоционален млеконадой при овце в мултикултурна STEM среда“.
С 42 цитата.
Три таблици.
И международно участие.
Изследването е международно.
Разбира се.
Овцете били мултикултурни, а и били по Erasmus.
Академичната BANGARANGA и реалното училище
В българската образователна джунгла съществува особен вид организъм.
Той:
- не влиза в клас
- не работи с деца
- не може да задържи вниманието на ученик 30 секунди
- но публикува научен труд на всеки две седмици
Темите обикновено са:
- „Парадигмални аспекти на компетентностното взаимодействие“
- „Метакогнитивен модел на трансверсалната образователна динамика“
- или любимото ми:
„Иновационни стратегии в контекста на съвременната образователна реалност“.
Никой не знае какво означава това.
Подозирам, че и авторът.
Докато учител в реално училище се чуди:
- как да накара дете в 8. клас да пресмята правилно
- как да задържи внимание повече от 20 секунди
- и как да не изгори психически до Коледа
някъде научният елит публикува:
„Компетентностен модел за синергично взаимодействие на образователната бангаранга“.
Никой не знае какво означава това.
Но звучи достатъчно сложно, за да мине за наука.
Но спокойно.
Някъде в научните среди вече се подготвя ново изследване:
„Влияние на бангарангата върху млеконадоя на овцете при компетентностно базирана паша“.
С DOI.
С финансиране.
И вероятно с кетъринг.
Истинската трагедия не е, че има слаби научни статии.
Истинската трагедия е, че:
- хората, които могат да говорят разбираемо
- да вдъхновяват
- да показват
- да събуждат любопитство
често ги смятат за „несериозни“.
А тези, които не могат да обяснят нищо човешки, понякога се наричат:
„експерти“
или най-малкото „методисти“ — като в оня стар виц за котарака методист:
когато не можем да свършим една работа, започваме да обясняваме на другите как се прави.
И все пак…
Сред цялата тази академична мъгла понякога попадаш на нещо истинско.
Една проста математическа идея.
Една красива теорема.
Една задача, която кара мозъка да светне.
Нещо, което не е написано за точки, титли и атестации.
А заради самата математика.
И точно тогава разбираш колко е тъжно, че истинските бисери са заровени под планини от научна BANGARANGA.
P.S.
И не — това не е подигравка с DARA или „BANGARANGA“. Напротив. Песента донесе на България победа на Евровизия и е едно от малкото модерни неща, с които можем спокойно да се гордеем.
Което е повече, отколкото може да се каже за част от академичната бангаранга, маскирана като „наука“.
More Details